Романът „Кървавата графиня“ защитава унгарска благородничка от 17-и век, набедена за най-масовата серийна убийца в света
Новият роман „Кървавата графиня“ на британската авторка Анушка Бейли предлага нов поглед върху зловеща легенда за унгарска благородничка от 17-и век, съобщава АП. Повече от 400 години след смъртта истината за Кървавата графиня, обявена за най-масовата серийна убийца на всички времена, продължава да бъде забулена в мистерии и да вълнува въображението. Твърди се, че в своя замък на върха на скалист хълм в днешния град Чахтице в Западна Словакия Ержебет Батори е измъчвала и убила близо 650 млади жени и момичета. Носят се ужасяващи легенди, че графинята с удоволствие се е къпала в кръвта на жертвите си, вярвайки, че това ще помогне да запази вечна младост. Слуховете за жестокостта на Батори се разпространяват в Унгария в началото на XVII в. и след кралско разследване четирима нейни слуги са осъдени за убийство и жестоко екзекутирани. Набедената за кръвожадна графиня е арестувана и затворена зад стените на замъка си до смъртта си през 1614 г. Мрачната история на Батори пленява въображението и предизвиква спекулации в продължение на векове, като поражда книги, филми, хеви метъл музика и местни легенди. Някои изследователи обаче поставят под съмнение дали графинята наистина е отговорна за предполагаемите зверства и предполагат, че като богата и влиятелна жена в късноренесансова Европа тя самата може да е била жертва. „Била ли е Батори серийна убийца, която е измъчвала и изтезавала стотици млади жени само за свое удоволствие?“ – се пита Анушка Бейли, британска писателка и университетска преподавателка, която наскоро публикува роман за богатата графиня. „Твърдо съм убедена, че това е „скалъпена работа“, пише тя. Бейли, авторка на „Кървавата графиня“ и доцент по хуманитарни науки в Университета на Кеймбридж, казва, че популярният разказ за Батори като серийна убийца се основава на мита за „жената като чудовище“, който не се подкрепя от наличните доказателства. Тя твърди, че вместо убийца, Батори може да е била подривна фигура, която е представлявала заплаха за властовата структура на кралството, особено като се имат предвид данните, че тя е научила много млади жени да четат и може би е притежавала печатарска преса – радикално поведение за жена през периода, в който е живяла. „Не трябва да забравяте, че това са годините на Реформацията и Контрареформацията, когато хората са били изгаряни на клада заради еретичните си убеждения. Печатарските преси, които са започнали да процъфтяват в цяла Европа, са давали на хората много по-широк достъп до информация и това се е смятало за много опасно“, разказва Бейли и допълва: „Това бе достатъчно, за да си кажа: „Чакай, почакай малко. Нека просто спрем тук и да разследваме.“ Батори, родена в аристократично семейство през 1560 г., се омъжва за богатия унгарски благородник Ференц Надажди през 1575 г. и двойката контролира големи богатства и земи в кралството. Надажди е виден пълководец и ключова фигура в отвоюването на контрола над многобройни унгарски земи, които преди това са били окупирани от Османската империя. Но след внезапната смърт на Надажди през 1604 г. Ержебет наследява земите и богатствата му и владее „огромно състояние в стил Джеф Безос“, според Бейли. Именно това богатство и властова позиция Бейли и други учени посочват като потенциален мотив за други влиятелни личности от онова време да се опитат да унищожат Батори и да заграбят богатството . Отказът на Батори да се омъжи отново след смъртта на съпруга си и дейността по обучението на млади жени „биха предизвикали притеснения у всеки, който е на власт“, казва Бейли. Скептицизмът по отношение на вината на Батори не се ограничава само до академичните среди - въпросът все още е бъде поляризиран в словашкото село Чахтице, където се твърди, че са извършени зверствата. Несигурността относно мястото, където е погребана Батори, също поражда спекулации. Смята се, че гробът й е в крипта под местната църква, но има слухове, че по-късно тялото е било преместено, а църквата не разрешава разкопки за проверка. Местният музей, посветен на Кървавата графиня от Чахтице, и групите туристи и местни хора, които се изкачват редовно по скалистия хълм до замъка над града, са свидетелство за силата, която легендата за нея все още има. Но Иван Пишка, местен фермер, казва, че силата на историята на Батори може би отслабва със смяната на поколенията. „Има легенди за Ержебет Батори, доста кръвожадни, за младите момичета, които е измъчвала и после е убила“, разказва той, като добавя: „По-възрастните хора вярват в тези разкази, но младите знаят по-малко за тях“. Бейли смята, че популярната култура през вековете е изпитвала прекомерно увлечение към най-ужасните и жестоки разкази и че историята често е заклеймявала влиятелни жени. Доцент Анушка Бейли се надява с „контраразказа“ на историята на Батори в книгата си да осигури известна справедливост за нея и за всички други жени, които историята може би несправедливо е осъдила.
|
|
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
През 2025 година се отбеляза 250-годишнината от рождението на Джейн Остин, родена на 16 декември 1775 година. В чест на този важен юбилей, издават две специални кутии с принадлежности, включващи химикалка, тетрадка и печат с надпис "ex libris". В тези кутии са ...
Ангелина Липчева
|
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Георги Славчев: "Майстора е един наистина особен, специфичен художествен свят"
В къща-музей „Владимир Димитров – Майстора“ в село Шишковци, Кюстендил, се проведе представянето на новата книга на Георги Славчев, озаглавена „Урала, Майсторе“. Заглавието е вдъхновено от приветствието, което известният художник ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
През 2025 година се отбеляза 250-годишнината от рождението на Джейн Остин, родена на 16 декември 1775 година. В чест на този важен юбилей, издават две специални кутии с принадлежности, включващи химикалка, тетрадка и печат с надпис "ex libris". В тези кутии са ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Празнични истории, които улавят духа на Коледа
В последните седмици на годината, уютът на зимното четене е незаменим. Този период е идеален за повторно откриване на стари любими истории и за откриване на нови. В архивите на много издания можем да намерим богатство от празнична литература, която включва спи ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
Валери Генков
|
Литературен обзор
Образование и литература: Софийски университет стартира иновативен проект за нови методи на преподаване
Валери Генков
|
Екип от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, заедно с колеги от Нов български университет и Университета на Гент в Белгия, получи одобрение за проект, насочен към изследване на образованието и литературната история. Проектът, озаглавен „Образование и литературна история. Литературната история през ХХI век и нови начини за нейното изучаване в гимназиалния курс и висшите у ...
|
Литературен обзор
Проф. д-р Стояна Нацева: „Силата на благодарността може да промени живота“
Ангелина Липчева
|
|
14:23 ч. / 30.10.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 2588 |
|
Новият роман „Кървавата графиня“ на британската авторка Анушка Бейли предлага нов поглед върху зловеща легенда за унгарска благородничка от 17-и век, съобщава АП.
Повече от 400 години след смъртта истината за Кървавата графиня, обявена за най-масовата серийна убийца на всички времена, продължава да бъде забулена в мистерии и да вълнува въображението.
Твърди се, че в своя замък на върха на скалист хълм в днешния град Чахтице в Западна Словакия Ержебет Батори е измъчвала и убила близо 650 млади жени и момичета. Носят се ужасяващи легенди, че графинята с удоволствие се е къпала в кръвта на жертвите си, вярвайки, че това ще помогне да запази вечна младост.
Слуховете за жестокостта на Батори се разпространяват в Унгария в началото на XVII в. и след кралско разследване четирима нейни слуги са осъдени за убийство и жестоко екзекутирани. Набедената за кръвожадна графиня е арестувана и затворена зад стените на замъка си до смъртта си през 1614 г.
Мрачната история на Батори пленява въображението и предизвиква спекулации в продължение на векове, като поражда книги, филми, хеви метъл музика и местни легенди.
Някои изследователи обаче поставят под съмнение дали графинята наистина е отговорна за предполагаемите зверства и предполагат, че като богата и влиятелна жена в късноренесансова Европа тя самата може да е била жертва.
„Била ли е Батори серийна убийца, която е измъчвала и изтезавала стотици млади жени само за свое удоволствие?“ – се пита Анушка Бейли, британска писателка и университетска преподавателка, която наскоро публикува роман за богатата графиня. „Твърдо съм убедена, че това е „скалъпена работа“, пише тя.
Бейли, авторка на „Кървавата графиня“ и доцент по хуманитарни науки в Университета на Кеймбридж, казва, че популярният разказ за Батори като серийна убийца се основава на мита за „жената като чудовище“, който не се подкрепя от наличните доказателства.
Тя твърди, че вместо убийца, Батори може да е била подривна фигура, която е представлявала заплаха за властовата структура на кралството, особено като се имат предвид данните, че тя е научила много млади жени да четат и може би е притежавала печатарска преса – радикално поведение за жена през периода, в който е живяла.
„Не трябва да забравяте, че това са годините на Реформацията и Контрареформацията, когато хората са били изгаряни на клада заради еретичните си убеждения. Печатарските преси, които са започнали да процъфтяват в цяла Европа, са давали на хората много по-широк достъп до информация и това се е смятало за много опасно“, разказва Бейли и допълва:
„Това бе достатъчно, за да си кажа: „Чакай, почакай малко. Нека просто спрем тук и да разследваме.“
Батори, родена в аристократично семейство през 1560 г., се омъжва за богатия унгарски благородник Ференц Надажди през 1575 г. и двойката контролира големи богатства и земи в кралството. Надажди е виден пълководец и ключова фигура в отвоюването на контрола над многобройни унгарски земи, които преди това са били окупирани от Османската империя.
Но след внезапната смърт на Надажди през 1604 г. Ержебет наследява земите и богатствата му и владее „огромно състояние в стил Джеф Безос“, според Бейли.
Именно това богатство и властова позиция Бейли и други учени посочват като потенциален мотив за други влиятелни личности от онова време да се опитат да унищожат Батори и да заграбят богатството .
Отказът на Батори да се омъжи отново след смъртта на съпруга си и дейността по обучението на млади жени „биха предизвикали притеснения у всеки, който е на власт“, казва Бейли.
Скептицизмът по отношение на вината на Батори не се ограничава само до академичните среди - въпросът все още е бъде поляризиран в словашкото село Чахтице, където се твърди, че са извършени зверствата. Несигурността относно мястото, където е погребана Батори, също поражда спекулации. Смята се, че гробът й е в крипта под местната църква, но има слухове, че по-късно тялото е било преместено, а църквата не разрешава разкопки за проверка.
Местният музей, посветен на Кървавата графиня от Чахтице, и групите туристи и местни хора, които се изкачват редовно по скалистия хълм до замъка над града, са свидетелство за силата, която легендата за нея все още има.
Но Иван Пишка, местен фермер, казва, че силата на историята на Батори може би отслабва със смяната на поколенията.
„Има легенди за Ержебет Батори, доста кръвожадни, за младите момичета, които е измъчвала и после е убила“, разказва той, като добавя: „По-възрастните хора вярват в тези разкази, но младите знаят по-малко за тях“.
Бейли смята, че популярната култура през вековете е изпитвала прекомерно увлечение към най-ужасните и жестоки разкази и че историята често е заклеймявала влиятелни жени.
Доцент Анушка Бейли се надява с „контраразказа“ на историята на Батори в книгата си да осигури известна справедливост за нея и за всички други жени, които историята може би несправедливо е осъдила.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Пъстра анимация и важни послания за малките варненци в библиотеката
Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ в морската столица Варна обяви нова инициатива, която ще зарадва малките любители на анимацията. В рамките на два дни, днес и утре, библиотеката ще предложи на децата възможността да се насладят на четири ...
|
Избрано
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Учителката Соня Рачева, известна с дългогодишния си опит в образованието, ще представи своята нова книга „Полет над класовете“ пред публиката в Стара Загора. Събитието е част от програмата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, ...
|
Истории за свят, който вече не е същият: Литеранс избира книгите на 2026
|
Ако сте поропуснали
Димитра Попова представя „Пътят до Лапландия“ с послание за доброта и приятелство
Куклената актриса Димитра Попова ще представи своя нов коледен роман, озаглавен „Пътят до Лапландия“, на 20 декември. Събитието ще се проведе в 18:00 часа в столичната „Арт къща“, разположена на ул. „Дукатска планина“ №18, съобщават от фондация „Иновации в ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |