Романът „Кървавата графиня“ защитава унгарска благородничка от 17-и век, набедена за най-масовата серийна убийца в света
Новият роман „Кървавата графиня“ на британската авторка Анушка Бейли предлага нов поглед върху зловеща легенда за унгарска благородничка от 17-и век, съобщава АП. Повече от 400 години след смъртта истината за Кървавата графиня, обявена за най-масовата серийна убийца на всички времена, продължава да бъде забулена в мистерии и да вълнува въображението. Твърди се, че в своя замък на върха на скалист хълм в днешния град Чахтице в Западна Словакия Ержебет Батори е измъчвала и убила близо 650 млади жени и момичета. Носят се ужасяващи легенди, че графинята с удоволствие се е къпала в кръвта на жертвите си, вярвайки, че това ще помогне да запази вечна младост. Слуховете за жестокостта на Батори се разпространяват в Унгария в началото на XVII в. и след кралско разследване четирима нейни слуги са осъдени за убийство и жестоко екзекутирани. Набедената за кръвожадна графиня е арестувана и затворена зад стените на замъка си до смъртта си през 1614 г. Мрачната история на Батори пленява въображението и предизвиква спекулации в продължение на векове, като поражда книги, филми, хеви метъл музика и местни легенди. Някои изследователи обаче поставят под съмнение дали графинята наистина е отговорна за предполагаемите зверства и предполагат, че като богата и влиятелна жена в късноренесансова Европа тя самата може да е била жертва. „Била ли е Батори серийна убийца, която е измъчвала и изтезавала стотици млади жени само за свое удоволствие?“ – се пита Анушка Бейли, британска писателка и университетска преподавателка, която наскоро публикува роман за богатата графиня. „Твърдо съм убедена, че това е „скалъпена работа“, пише тя. Бейли, авторка на „Кървавата графиня“ и доцент по хуманитарни науки в Университета на Кеймбридж, казва, че популярният разказ за Батори като серийна убийца се основава на мита за „жената като чудовище“, който не се подкрепя от наличните доказателства. Тя твърди, че вместо убийца, Батори може да е била подривна фигура, която е представлявала заплаха за властовата структура на кралството, особено като се имат предвид данните, че тя е научила много млади жени да четат и може би е притежавала печатарска преса – радикално поведение за жена през периода, в който е живяла. „Не трябва да забравяте, че това са годините на Реформацията и Контрареформацията, когато хората са били изгаряни на клада заради еретичните си убеждения. Печатарските преси, които са започнали да процъфтяват в цяла Европа, са давали на хората много по-широк достъп до информация и това се е смятало за много опасно“, разказва Бейли и допълва: „Това бе достатъчно, за да си кажа: „Чакай, почакай малко. Нека просто спрем тук и да разследваме.“ Батори, родена в аристократично семейство през 1560 г., се омъжва за богатия унгарски благородник Ференц Надажди през 1575 г. и двойката контролира големи богатства и земи в кралството. Надажди е виден пълководец и ключова фигура в отвоюването на контрола над многобройни унгарски земи, които преди това са били окупирани от Османската империя. Но след внезапната смърт на Надажди през 1604 г. Ержебет наследява земите и богатствата му и владее „огромно състояние в стил Джеф Безос“, според Бейли. Именно това богатство и властова позиция Бейли и други учени посочват като потенциален мотив за други влиятелни личности от онова време да се опитат да унищожат Батори и да заграбят богатството . Отказът на Батори да се омъжи отново след смъртта на съпруга си и дейността по обучението на млади жени „биха предизвикали притеснения у всеки, който е на власт“, казва Бейли. Скептицизмът по отношение на вината на Батори не се ограничава само до академичните среди - въпросът все още е бъде поляризиран в словашкото село Чахтице, където се твърди, че са извършени зверствата. Несигурността относно мястото, където е погребана Батори, също поражда спекулации. Смята се, че гробът й е в крипта под местната църква, но има слухове, че по-късно тялото е било преместено, а църквата не разрешава разкопки за проверка. Местният музей, посветен на Кървавата графиня от Чахтице, и групите туристи и местни хора, които се изкачват редовно по скалистия хълм до замъка над града, са свидетелство за силата, която легендата за нея все още има. Но Иван Пишка, местен фермер, казва, че силата на историята на Батори може би отслабва със смяната на поколенията. „Има легенди за Ержебет Батори, доста кръвожадни, за младите момичета, които е измъчвала и после е убила“, разказва той, като добавя: „По-възрастните хора вярват в тези разкази, но младите знаят по-малко за тях“. Бейли смята, че популярната култура през вековете е изпитвала прекомерно увлечение към най-ужасните и жестоки разкази и че историята често е заклеймявала влиятелни жени. Доцент Анушка Бейли се надява с „контраразказа“ на историята на Батори в книгата си да осигури известна справедливост за нея и за всички други жени, които историята може би несправедливо е осъдила.
|
|
Златното мастило
Древният свитък като ключ към желание, мистицизъм и скрита женска сила
В романа "Сайму" (Saimu) на Енчи Фумико (Enchi Fumiko), се разкрива един многопластов и хипнотичен свят. Тук границата между идентичност, желание и притежание постепенно се размива. Действието се развива в спокойствието на Каруизава, където всичко започва с ед ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Финансовата система като инструмент за манипулация
В съвременния финансов свят, много истории разказват за манипулации и измами, които се основават на парите, спестени от уязвими хора. Никола Скамбия (Nicola Scambia) в своята книга „Джакфлай. Принудително отстраняване. Милано не прощава“ разглежда ...
Ангелина Липчева
|
Тя беше пионерката. Жената, която написа един от първите мафиотски романи в историята
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Мемоарите на Витка Витанова "По пътя към мечтите" разкриват студентски години, приключения и хумор
Витка Витанова, представя своята нова книга "По пътя към мечтите", която е мемоарна и разказва за живота ѝ, изпълнен с интересни моменти и преживявания. Авторката, известна със своите произведения за деца, решава да сподели личните си истории, след като ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Финансовата система като инструмент за манипулация
В съвременния финансов свят, много истории разказват за манипулации и измами, които се основават на парите, спестени от уязвими хора. Никола Скамбия (Nicola Scambia) в своята книга „Джакфлай. Принудително отстраняване. Милано не прощава“ разглежда ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Тя беше пионерката. Жената, която написа един от първите мафиотски романи в историята
След празненствата в чест на Джейн Остин, е време да се обърнем към забележителни жени в италианската литература, сред които е и Ливия Де Стефани. Тя е родена в Сицилия в заможно семейство и след брака си се премества в Рим, където започва да пише. През 1953 г ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Националното дружество на литературните критици в САЩ отличи най-влиятелните книги на годината
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Мемоарите на Витка Витанова "По пътя към мечтите" разкриват студентски години, приключения и хумор
Ангелина Липчева
|
Витка Витанова, представя своята нова книга "По пътя към мечтите", която е мемоарна и разказва за живота ѝ, изпълнен с интересни моменти и преживявания. Авторката, известна със своите произведения за деца, решава да сподели личните си истории, след като синът ѝ я насърчава да напише мемоари. Книгата е плод на два месеца работа през лятото на миналата година, вдъхновени от Троянския Бал ...
|
Експресивно
Четири непубликувани и обичани произведения на Елизабет Гаскел вече са достъпни за читателите
Валери Генков
|
|
14:23 ч. / 30.10.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 2588 |
|
Новият роман „Кървавата графиня“ на британската авторка Анушка Бейли предлага нов поглед върху зловеща легенда за унгарска благородничка от 17-и век, съобщава АП.
Повече от 400 години след смъртта истината за Кървавата графиня, обявена за най-масовата серийна убийца на всички времена, продължава да бъде забулена в мистерии и да вълнува въображението.
Твърди се, че в своя замък на върха на скалист хълм в днешния град Чахтице в Западна Словакия Ержебет Батори е измъчвала и убила близо 650 млади жени и момичета. Носят се ужасяващи легенди, че графинята с удоволствие се е къпала в кръвта на жертвите си, вярвайки, че това ще помогне да запази вечна младост.
Слуховете за жестокостта на Батори се разпространяват в Унгария в началото на XVII в. и след кралско разследване четирима нейни слуги са осъдени за убийство и жестоко екзекутирани. Набедената за кръвожадна графиня е арестувана и затворена зад стените на замъка си до смъртта си през 1614 г.
Мрачната история на Батори пленява въображението и предизвиква спекулации в продължение на векове, като поражда книги, филми, хеви метъл музика и местни легенди.
Някои изследователи обаче поставят под съмнение дали графинята наистина е отговорна за предполагаемите зверства и предполагат, че като богата и влиятелна жена в късноренесансова Европа тя самата може да е била жертва.
„Била ли е Батори серийна убийца, която е измъчвала и изтезавала стотици млади жени само за свое удоволствие?“ – се пита Анушка Бейли, британска писателка и университетска преподавателка, която наскоро публикува роман за богатата графиня. „Твърдо съм убедена, че това е „скалъпена работа“, пише тя.
Бейли, авторка на „Кървавата графиня“ и доцент по хуманитарни науки в Университета на Кеймбридж, казва, че популярният разказ за Батори като серийна убийца се основава на мита за „жената като чудовище“, който не се подкрепя от наличните доказателства.
Тя твърди, че вместо убийца, Батори може да е била подривна фигура, която е представлявала заплаха за властовата структура на кралството, особено като се имат предвид данните, че тя е научила много млади жени да четат и може би е притежавала печатарска преса – радикално поведение за жена през периода, в който е живяла.
„Не трябва да забравяте, че това са годините на Реформацията и Контрареформацията, когато хората са били изгаряни на клада заради еретичните си убеждения. Печатарските преси, които са започнали да процъфтяват в цяла Европа, са давали на хората много по-широк достъп до информация и това се е смятало за много опасно“, разказва Бейли и допълва:
„Това бе достатъчно, за да си кажа: „Чакай, почакай малко. Нека просто спрем тук и да разследваме.“
Батори, родена в аристократично семейство през 1560 г., се омъжва за богатия унгарски благородник Ференц Надажди през 1575 г. и двойката контролира големи богатства и земи в кралството. Надажди е виден пълководец и ключова фигура в отвоюването на контрола над многобройни унгарски земи, които преди това са били окупирани от Османската империя.
Но след внезапната смърт на Надажди през 1604 г. Ержебет наследява земите и богатствата му и владее „огромно състояние в стил Джеф Безос“, според Бейли.
Именно това богатство и властова позиция Бейли и други учени посочват като потенциален мотив за други влиятелни личности от онова време да се опитат да унищожат Батори и да заграбят богатството .
Отказът на Батори да се омъжи отново след смъртта на съпруга си и дейността по обучението на млади жени „биха предизвикали притеснения у всеки, който е на власт“, казва Бейли.
Скептицизмът по отношение на вината на Батори не се ограничава само до академичните среди - въпросът все още е бъде поляризиран в словашкото село Чахтице, където се твърди, че са извършени зверствата. Несигурността относно мястото, където е погребана Батори, също поражда спекулации. Смята се, че гробът й е в крипта под местната църква, но има слухове, че по-късно тялото е било преместено, а църквата не разрешава разкопки за проверка.
Местният музей, посветен на Кървавата графиня от Чахтице, и групите туристи и местни хора, които се изкачват редовно по скалистия хълм до замъка над града, са свидетелство за силата, която легендата за нея все още има.
Но Иван Пишка, местен фермер, казва, че силата на историята на Батори може би отслабва със смяната на поколенията.
„Има легенди за Ержебет Батори, доста кръвожадни, за младите момичета, които е измъчвала и после е убила“, разказва той, като добавя: „По-възрастните хора вярват в тези разкази, но младите знаят по-малко за тях“.
Бейли смята, че популярната култура през вековете е изпитвала прекомерно увлечение към най-ужасните и жестоки разкази и че историята често е заклеймявала влиятелни жени.
Доцент Анушка Бейли се надява с „контраразказа“ на историята на Батори в книгата си да осигури известна справедливост за нея и за всички други жени, които историята може би несправедливо е осъдила.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Найден Тодоров и Сергей Игнатов обявяват финансирането на честването на Априлското въстание
България се подготвя за мащабно честване на 150-ата годишнина от Априлското въстание, което ще обедини усилията на културни институции, училища и организации в цялата страна. Служебният министър на културата Найден Тодоров и министърът на образованието и ...
|
Избрано
Мъдрост и мистерия: Змията от китайската астрология в литературата
В китайската културна традиция змията е символ, който надхвърля рамките на обикновен зодиакален знак. Шестият от дванадесетте животински символа в лунния календар, той олицетворява мъдрост, интуиция, чар и мистерия. Но литературата е тази, която наистина е ...
|
8 съвременни готически романи от афроамерикански автори, които променят представите за жанра
|
Ако сте поропуснали
Уилям Фолкнър представя завръщането на Доналд Махон като митично събитие в "Заплатата на войниците"
През 1926 година, Уилям Фолкнър (William Faulkner) публикува своя дебютен роман "La paga dei soldati" (в превод "Заплатата на войниците"), който е издаден на български от "Аделфи" през 2008 година с редакция на Марио Матераси. Въпреки че произведението носи ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |